Всички мъже и жени жадуват за Бог. Тази жажда обаче, е доста често замаскирана или погрешно тълкувана, но факта си остава:  жаждата за Бог съществува. На всеки един човек му се иска да извика „Господ мой и Бог мой,” но този вик е удавен в морето на съмнение, неподчинение; претъпен е от болката на всекидневието, както и замаскиран от посредствените удобства в живота.  

Тогава става нещо – дума, случка, сън – и изведнъж се появява усещането за невероятна Благодат, смайващо Желание, предизвикателна Надежда и решителна Вярност. Усещането обаче, само по себе си не е достатъчно. Занемарено, то се превръща в религиознен сантиментализъм или романтични хленчения. Или по-лошо, втвърдява се и се превръща в патриотично високомерие или фарисейско снобарство. Ролята на пастора е да пренебрегне всички субективности и идеологии, и да излезе на открито като назове това усещане със истинското му име: Бог.

Юджийн Питърсън

Защото ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите желания, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. НО ТИ бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. (2 Тимотей 4:3-5)