Няма по-добро огледало , в което можем да видим нашите нужди, от Десетте Божии заповеди. Чрез тях можем да намерим това, което ни липсва, и това, което трябва да търсим. Чрез тях можем да разберем, че вярата ни е слаба, надеждата ни е малка, и че малко обичаме Бог. Можем да видим, че не хвалим и славим Бог толкова, колкото хвалим и славим себе си. Също можем да видим, че не обичаме Господа нашият Бог с цялото си сърце. Когато прозрем тези неща, ние трябва да ги положим пред Бог, да Му ги изплачем, и да поискаме помощ, и с цялата си увереност да очакваме тази помощ, като вярваме, че сме чути, и че ще ни бъде показана милост. Мартин Лутер

"Аз съм Иеова твоят Бог ... Да нямаш други богове освен мене.  Не си прави кумир, или каквото да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята...Не изговаряйте напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. Помни съботния ден, за да го освещаваш ... защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. Почитай баща си и майка си , за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. Не убивай. Не прелюбодействувай. Не кради.  Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти." Изход 20: 2-17

Много от нас са били наранени от Църквата по една или друга причина. Понякога вината е била наша, понякога сме станали просто невинна жертва. Понякога с право се сърдим, понякога не. Виже както казва известият богослов Хенри Нуен относно нашата простителност към Църквата:

„Когато сме наранени от Църквата, нашето изкушение е да я отхвърлим. Когато я отхвърлим, обаче, за нас става много трудно да поддържаме връзка със живият Христос. Когато кажем „ обичам Исус, но мразя Църквата” ние загубваме не само Църквата, но и Христос.

Предизвикателството към нас, е да простим на Църквата. Това е доста трудно, понеже тя почти никога не си иска прошка, поне не официално. Църквата, като често грешаща човешка организация, има нужда от нашата прошка, докато тя, в образа на живият Христос, продължава да ни прощава.

Много е важно да мислим за църквата не като нещо „ей там”, а като общество от страдащи и слаби хора, от които ние сме част, и с които заедно, намираме нашият Господ и Спасител.” Хенри Нуен

И така избрани от Бог за този нов живот в любов, облечете се от конфекцията, която Бог е избрал за вас: състрадание, милост, смирение, скромност, дисциплина. Бъдете уравновесени, задоволявайте се със това да сте на второ място, бъдете бързи да прощавате, когато ви обиждат. Прощавайте толкова бързо и пълноценно, както Господ ви е простил. Независимо, с какво друго ще се облечете – винаги се обличайте с любов. Това ви е основната, за всеки сезон дреха. (Колосяни 3:12-14 Msg)

... църковните водачи трябва да престанат да се молят: "Господи, благослови това което правя" и да започнат да се молят "Господи, помогни ми да правя това, което ти благославяш." Рик Уорън

Уорън, Рик. Целеустремена Църква. Нов Човек, София, 2006. ст. 13

Кои са четирите степени на любовта? Първата, ние се обичаме заради самите нас. Понеже не сме духовни, а плътски, не се интересуваме за нищо друго, което не се отнася за нас. Когато разберем, че не можем да съществуваме сами, ние започваме да търсим Бог, за наша собствена облага. Това е втората степен на любовта: да обичаме Бог, но само за наша собствена облага.

Ако започнем да се покланяме и да идваме при Бог пак, и пак, чрез молитва, четене на Библията, и послушание; тогава, малко по малко, започваме да познаваме Бог чрез нашата опитност. Ние влизаме в сладка интимност с Бог, и вкусвайки Неговата благост преминаваме в третата степен на любовта. Сега вече ние обичаме Бог не за наша собствена облага, а заради самият Него. Трябва да се знае, че в тази трета степен на любовта, ние трябва да стоим тихи и в страхопочитание за доста дълго време.

Аз не съм сигурен, че четвъртата степен на любовта,  в която трябва да обичаме себе си само заради Бог, може да бъде напълно постигната в този живот.  Но когато това стане, ние ще можем да усетим радостта в Господа, и ще можем да забравим за себе си. Когато тези моменти настъпят, тогава ние ставаме един дух и един разум с Бог.

Аз мисля, че това е, което пророка иска да каже: "Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята." Той със сигурност е почувствал, че когато влезе в духовната сила на Господ, той ще остави своето си его на страна, и цялото му естество, във духа, ще помни само Божията правда.  Бернард Клерво

Правилно е да се каже, че всеки един от нас трябва да изпълни мисията на своя живот, която му е дадена от Бог, и да живее живота си за Божията слава, и за доброто на другите. Всеки един от нас трябва да следва призванието си и да върши възложената му работа, според дадените му от Бога дарове и капацитет.

Същият дъх, който кара флейтата да свири, кара кавала както и гайдата да засвирят; и въпреки това, звука който излиза е различен, в зависимост от инструмента. По същият начин, един Дух работи в нас, Божиите чада, но резултатите са различни. Въпреки това, Бог е прославен според темперамента и личностните характеристики на всеки един от нас. Садху Синдар Сингх

"Дарбите са различни; но Духът е същият ... който разделя на всеки поотделно, както иска." (1 Коринтяни 12:4,11)

Създадената човешка душа има също и две очи. Едното представлява силата да се взреме във вечността. Другото ни помага да се взираме във времето и създадения свят, като по този начин ни помага да различим величественото от не толкова величественото.

Но тези две очи, които са част от нашата душа не могат да функционират едновременно. Ако нашата душа се взира във вечността използвайки дясното око, то лявото, трябва да престане да функционира, все едно че е умряло. И обратно, ако лявото око трябва да бъде фокусирано върху нещата от света (погълнато от времето и творението), то пък на свой ред ще попречи на взирането във вечността на дясното око. Мартин Лутер

"А вашите очи са блажени, защото виждат" (Матей 13:12)

"Опасното в моя живот е моята "работа" като християнин. Всеки ден аз подлагам своята вяра на риск. Никога не съм виждал Бога. В един свят, където всичко може да бъде претеглено, обяснено, измерено, подложено на психологически или научен анализ, аз продължавам да държа в центъра на своя живот един Бог, когото никое око не е виждало, никое ухо не е чувало, и чиято воля никой не може да изследва. Ето, това се казва риск." Юджийн Питърсън

... който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене. Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си, заради Мене, ще го намери. (Матей 10:38-39)