Всички мъже и жени жадуват за Бог. Тази жажда обаче, е доста често замаскирана или погрешно тълкувана, но факта си остава:  жаждата за Бог съществува. На всеки един човек му се иска да извика „Господ мой и Бог мой,” но този вик е удавен в морето на съмнение, неподчинение; претъпен е от болката на всекидневието, както и замаскиран от посредствените удобства в живота.  

Тогава става нещо – дума, случка, сън – и изведнъж се появява усещането за невероятна Благодат, смайващо Желание, предизвикателна Надежда и решителна Вярност. Усещането обаче, само по себе си не е достатъчно. Занемарено, то се превръща в религиознен сантиментализъм или романтични хленчения. Или по-лошо, втвърдява се и се превръща в патриотично високомерие или фарисейско снобарство. Ролята на пастора е да пренебрегне всички субективности и идеологии, и да излезе на открито като назове това усещане със истинското му име: Бог.

Юджийн Питърсън

Защото ще дойде време, когато хората няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите желания, и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните. НО ТИ бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си. (2 Тимотей 4:3-5)

Може би най-добрият пример в историята на човечеството, илюстриращ г лупостта на мъдрите, е начина, по който мъдреците от изток отидоха при Ирод Велики, царят на Юдеите, за да научат местонахождението на святото дете, което току що се бе родило. И тримата, дори и за малко не се усъмниха, когато Ирод ги накара задължително да му кажат къде е бебето, за да може и той самият веднага да побърза, и да покаже уважението си към новородения цар.

За късмет на святото дете, след като мъдреците от изток бяха отведени от звездата в обора, и си оставиха подаръците, на тях им бе известено на сън за мръсните планове на Ирод. Уплашени, те избягаха от него като от чума и се върнаха у дома по заобиколен път.

Ирод бе побеснял, когато разбра какъв номер му бе извъртян от мъдреците, и заповяда всяко дете от околията - две годишно или по-малко - да бъде убито. Въпреки огромната власт, която имаше, Ирод знаеше, че има един с памперси, който бе по-силен от него. И може би, това е и най-добрият пример в историята на човечеството за мъдростта на глупавите. Матей 2

Около шести век след Христа, Църквата определя четирите недели предшестващи Бърни Вечер за време на духовна подготовка. Това е време на духовна подготовка за пристигането на Божият Син – Исус Христос на земята.Този период от време се нарича Адвент (лат. advenire), което означава пристигане.

Някои хора, които истински обичат Рождество  Христово, понякога изгубват неговото истинско значение. Колко от нас, които сме свикнали с традициите, баниците, гозбите ... подаръците ... забравяме за влажната ясла, тъмната нощ и затворената врата на станоприемницата?

Колко от нас споделят жадуването на старозаветните пророци, които са очаквали Месията хиляди години преди той да дойде със болка на сърце, като са гледали лошото по света? Понякога сме толкова заети със неща, които, ако се замислим не са много важни, че не можем да чуем малкият и тих Божи глас във нас.

В следствие на това, Рождество за нас си остава просто една ... Коледа; не се усеща никаква истинска радост, и никакъв дух на очакване не се намира в нас. Ние не усещаме силата, която излъчва яслата на младенеца.

Ето защо времето на Адвент е време, през което ние съзнателно подготвяме себе си, за да подновим или подсилим желанието си за преоткриване на истинското значението на Рождество Христово. Това е и времето, през което можем да се замислим и да си отговорим, защо наистина имаме нужда от Спасител.

Ако не обърнем голямо внимание на това, как стана Рождество Христово, ще пропуснем целият смисъл на празника. Това идване не е нещо, което се е случило в миналото – преди 2000 години. Това е идване, което става тук и сега, в сърцето на всеки един от нас.

Адвент не е само празник, в който ние си спомняме – или празнуваме някаква годишнина. Адвент е възможност, която ни се дава всяка година, за да можем да обмислим бъдещето си, а именно Вторият Адвент – второто пристигане на Господ Исус Христос.

Сами разбираме, че картините на художниците или филмите на рождествената ясла не са достатъчни, за да се обясни значението на Рождество Христово. Да, Бог дойде в един обор пълен с животни, но това същото дете бе и човека, който бе разпънат на Голгота, и който възкръсна - нашият Спасител.

Вътре в яслата лежи и кръстът, и надеждата за спасение и възкресение.

За да можем да разберем това със сърцето си, се изисква почит, уважение, благоговение и смирение.

Изисква се и  ... вяра

Някой ще попита: На каква основа се надяваш толкова?

Аз пък ти казвам – вместо да питаш и постоянно да се съмняваш, нека станем като децата и да рискуваме като повярваме.

Мария го направи. Също и овчарите и мъдреците от Изток.

Ще повярваш ли на това Рождество Христово?

Ще се замислиш ли за твоята нужда от Спасител?

Ще подготвите ли сърцето си и дома си за пристигането на Царя, за пристигането на Спасителят - Емануил – Бог със нас?

О да би раздрал Ти небето, да би слязъл ... (Исая 64:1)