Съвременният живот, като се има предвид увеличаващото се бреме на времето, ни дава малка, но скъпоценна възможност за проницателност. Ние бързаме от една задача към друга, емоциите и мислите си ги  изразяваме на бегом и много рядко спираме, за да вникнем в това, което може да ни казват. Дори и хора, които правят по няколко неща наведнъж имат нужда от време насаме със себе си. 

В такъв тих момент, на чаша кафе, на повърхността на живота ни може да излезе болка породена от липсата на споделяне. Ние жадуваме да споделим нашите преживявания със някого - и хубавите и лошите. Имаме нужда да споделим с някой неизговорените молитви, които не ни е удобно да кажем на глас по време на църква, и преживявания като момента, в който за първи път разбрахме, че Бог е изцерил нашите сърца след години на скръб и болка.

А той отговори: Дали е грешник, не зная; едно зная, че бях сляп, а сега виждам. (Йоан 9:25)